Обсебващи мисли (OCD)

Симптом - Гадни обсесивни мисли, които е трудно да се махнат
Разпространеност - над 80%
Евентуална причина - Обсесиите могат да бъдат причинени, както от нас самите, така и от чужди съзнания. Все пак, обсебванията, било то на духа или на мислите, са възможно най-демонично-изглеждащия симптом от всички. А пък и броя на хората с обсесивно-компулсивен дисордър е над 50% процента в България. Обаче при интровертите и хората които изпитват останалите симптоми от Септември насам, сякаш процента е драстично по-голям. Хората говорят за това как, докато си седят спокойно, изведнъж сякаш от нищото им идва някаква обсебваща идея, която почва да им тормози умовете, докато не я изпълнят или не успеят след дълга борба да я прогонят. Подобни мисли, естествено не са нормални. Един нормално мислещ ум, дори понякога да срещне раздвоение или да си вкара няква тъпа идея, то той може лесно да се пребори с нея, най-малкото като я промени и си каже, че идеята не струва. При този симптом обаче, хората се чувстват, сякаш има друго съзнание, което се опитва да си налага волята над тяхното и което много често се опитва да ги убие. Хора от екипа ми, са ми казвали как в последно време от нищото им идвала идея да се качат на покрива, само за да усетят какво е чувството, и казват че тези мисли и желания, били толкова силни, че чак ги сривали психически. Това определено не е нормално. И определено в немалък процент от случаите говорим за чуждо съзнание. Демони, които се опитват да те подчинят психически и след това да те сринат и физически, както каза едно момиче от екипа. И нормално, ако аз съм умрял по мъчителен начин и душата ми трябва още дълги години да броди наоколо, най-лесния начин да почна да контролирам някого, ще бъде именно чрез психоатаки и гадни обсебващи мисли, докато не го пречупя психически и не ми стане като кукла, която да ми се подчинява на всяка моя дума. Знам, гадно звучи, но за съжаление такава е реалността :/
Евентуално решение - Умалете максимално ядрото на душата си! Колкото повече неща душата ви желае, толкова по-силно ще ви изгаря отвътре, а и толкова по-лесно ще бъде впримчена от демоните/тъмните мисли. Затова убийте всякакви желания, планове, мечти и цели и си кажете, че има само едно единствено нещо което искате, и то е - душата ви винаги да се нуждае и да разпознава само и единствено вашето собствено съзнание! Повтаряйте си го, до момента в който не усетите, че не искате нищо друго от този свят, освен душата ви да иска само вас самите. По този начин ще станете много по-силни психически, адски трудно нещо ще може да ви отклони или да ви пречупи, и ще се чувствате в пъти по-свободни от преди. Тази техника реално отключва вътрешния мир и храма на съзнанието! Защото докато душата ви иска неща които са извън вас и няма как веднага да вземете, вие чувствате че работата не ви е свършена, имате още цели за постигане, и затова почвате да бързате повече и не можете да се успокоите и да се наслаждавате на живота. Ако пък имате вече всичко което душата ви иска (а то е вътре във вас), ще почувствате не просто едно безкрайно облекчение и невероятен вътрешен мир и комфорт, но и ще усетите какво се нарича пълна свобода! Това е така, защото винаги където и да отидете, каквото и да правите, ще усещате че всичко което искате, е вътре във вас, и това дали ще сте в средата на пустинята, или на края на света, няма да ви касае изобщо, защото ще чувствате, че единственото от което имате нужда, сте вие самите и тогава света навън ще спре да бъде важния

едит: Като добавка мога да допълня, че нещата които си поставяме като големи цели ни генерират и огромен стрес в мозъка, а не само ни горят душите. За мозъка единствено допамина е важен за да се чувства добре, и ако се радвате единствено на собственото си съзнание, всичко друго дори най-малкото в света ще ви се струва като награда и бонус и това ще накара мозъка ви да отделя малки, но пък доста чести дози на допамин, и по тоя начин не само никога няма да разберете какво е депресия, но и ще бъдете в пъти по-щастливи от преди, дори понякога и сякаш  да няма причина за това. Успех